Не се сърдете на малчуганите си, ако забележите, че имат навика да гризат ноктите си. Колкото и да им се карате, това няма да помогне. Най-доброто, което може да се направи, е да се прояви разбиране и да се открие причината, поради която се пробягва до този лош навик.
Гризането на ноктите е компулсивен акт, което означава, че детето го прави несъзнателно, а не за да привлече вниманието ви или да ви ядоса, макар понякога да изглежда по този начин. Колкото и да настоявате да не го прави и да измисляте заплахи, детето не е в състояние да се контролира. Необходимо е да се установи причината, която го подтиква.
Всеки родител изпитва ужас от появата на един или друг вреден навик у мъника си. Съвсем естествено е, когато често забелязвате пръстите на детето си в устата му, да реагирате заповеднически с "Не прави това!". Но дари и най-строгото наказание не е в състояние да изкорени проблема. Проявата на агресия и неразбиране дори може да влоши ситуацията, защото по този начин се добавя допълнителна доза напрежение и за двете страни.
Психолози и педиатри са на мнение, че зад жеста с гризането на ноктите често се крият преодолими затруднения в комуникацията и адаптацията на детето. Той свидетелства за нервност, несигурност, дезориентация, стрес, умора ... За да помогнете на малчугана си да преодолее това, е необходимо да подходите с търпение и разбиране.
Ако става дума за по-голямо дете, специалистите препоръчват да поговорите с него. Всеки път, когато го видите да гризе ноктите си, го питайте със спокоен тон за какво мисли в този момент и има ли нещо, което го тревожи. Тази тактика ще направи по-лесно установяването на причината и съответно решаването на проблема.
Любопитен факт е, че децата, склонни към вредния навик са по-често интровертни, срамежливи. Те често изпитват затруднение да изразяват себе си и да общуват. Свръхчувствителни са. Понякога демонстрират нервен темперамент, избухливи са, имат необходимостта непрекъснато да се движат и правят нещо.
Други съвети, с които можете да помогнете на детето да преодолее лошия навик:
Помислете за жест, който да използвате всеки път, за да подскажете на детето да извади ръката от устата си, вместо да му се карате. Нещо като таен код – намигане, обърната усмивка, нещо, което да изглежда като приятелско напомняне, а не контролиране.
Старайте се да говорите по-често за чувствата си. Това ще провокира и детето да споделя своите. Когато ни измъчва едно или друго чувство, споделянето е начин да върнем усещането си за спокойствие и да постигнем контрол над емоциите.
Стремете се да помогнете на мъника си да организира ежедневието си така, че да има установен график. Нека времето за ангажименти и почивка се редуват. Часовете за сън не бива да са по-малко от 10 всеки ден.
Опитайте да създадете спокойна атмосфера у дома, която да провокира почивка, разговори и спокойствие за всички.
Когато забележите, че детето е напрегнато и по-често е склонно да гризе ноктите си, намерете му занимание. Дайте му нещо, което да държи в ръце, ангажирайте го с игра, разговор или друго.
Насърчавайте комуникацията и игрите на открито с други деца. Лошите навици се лекуват с физическа активност и занимания, които поглъщат вниманието.
Поздравявайте детето, когато успява да не гризе ноктите си за ден, два или повече. Това ще засили самочувствието и увереността му. Всеки път, когато успява да не сложи пръстите в устата си за около седмица, му предлагайте награда – книжка, разходка, направете му любимия десерт. Това ще покаже, че цените усилията му и ще го насърчи да продължи.
Контрапродуктивни методи
Подходът със заплахи, насилие и публично унижение, както и прилагането на унизителни средства, с цел да се накаже детето, е неприемлив. Всичко това само би засилило тревогата на мъника, би накърнило самочувствието му, усещането му, че го разбирате и целта ви е да му помогнете. Резултатът при такива мерки е дори задълбочаване на проблема.