Съществуват 3 вида умове според човешките възприятия. Кой е твоят?

В рамките на психологията и личностното израстване се разграничават три вида ум или по-скоро три много специфични ментални подхода. Всеки един от тях включва конкретна динамика и серия от модели на мислене - повече или по-малко ефективни, повече или по-малко полезни.

От друга страна, трябва да е ясно, че всеки един от нас използва повече от един вид психологически подход в различни ситуации и етапи от живота си. Понякога един човек може успешно да проявява и трите вида ментални подхода, но винаги има афинитет към проявата на един. Това определя успешността на личността, ефективността на решенията, способността за решаването на проблеми или създаването на връзки, социалното положение, богатството, удовлетвореност от взаимоотношенията и т.н.

Променлив ум

Социолози и философи, последователи на теорията за съвременния „течен свят” на Зигмунт Бауман твърдят, че голяма част от поведението, реакциите и нагласите на днешното общество са ясно отражение на модерната действителност и променливостта, която я съпътства.

Ето какви са отличителните характеристики на този тип ум:

    Съзнанието е често деперсонализирано и капризно.
    Не се открива склонност към самоанализ. Очакванията, стремежите и идеите на личността са копирани от други хора, а не продиктувани от собствените принципи и ценности.
    Няма установени позиции, мнението често се мени според ситуацията.
    Фокус на личността е постигане на контрол върху всичко.
    Липсва креативност, ентусиазъм, ангажираност.
    Склонност към еднократна употреба, т.е. днес може да бъде демонстриран интерес към нещо, който интерес лесно на следващия ден се прехвърля в друга посока.

Според психолозите предимствата на хората с такъв тип ум са свързани с това, че те оцеляват по-лесно в съвременната динамика на средата. Липсата на емоционалност и болезнена привързаност към хора и предмети ги прави по-силни и по-малко уязвими. Те рядко преследват далечни мечти, в повечето случай са реалисти и това ги лишава от разочарования.    

Твърд  ум

Със сигурност познавате поне няколко човека с такъв тип ум. Ето какво е характерно за тях:

    Склонни са към ясна съпротива, ако опитате да промените тяхното поведение, убеждения или мнение.
    Дори фактите да показват, че грешат, тези хора са категорични в своите възгледи.
    Те имат ограничен набор от реакции и поведение.
    Тяхното ниво на адаптация към околната среда е ниско.
    Всичко, което е различно от тях, е неприемливо.
    Живеят по-скоро в миналото и го намират за по-добро от настоящето.

Психолозите отчитат, че хората с такъв тип ум са безспорни лидери, когато се намират в свои води. Те могат да подчинят всекиго на волята си и изпитват удовлетворение от ежедневните си дейности, дори работа, повече отколкото всеки друг. Те са постоянни и принципни.

Гъвкав ум

Главни характеристики на хората с такъв тип ум са:

    Хората с гъвкав ум са любопитни, прилагат чувство за хумор, творчество и обичат да опитват нови неща.
    Те имат много ясни ценности и собствено мнение, но същевременно са в състояние да приемат и нови гледни точки.
    Междуличностните им отношения са задоволителни, защото притежават умение за поставяне на граници и защото интерпретират правилно понятията за приятелство, любов и връзки.
    Хората с гъвкав ум са в мир със себе си. Те са способни да проявяват състрадание, съпричастност, прошка и уважение.
    Контролират успешно стреса и тревожността.   

Предимствата на хората с гъвкав ум се коренят в това, че те успешно съчетават всички процеси, подходи и стратегии, за да постигат успех в ежедневието си. Благодарение на уменията си, те се адаптират добре към сложната среда, в която живеем. Любопитни и продуктивни са,  умеят да се вслушва в сетивата си. Благодарение на това те се радват на по-добро качество на живот.

Излишно е да се каже, че онези, които успяват да проявят по-широк диапазон от ментални подходи в различни ситуации в живота си, са много по-успешни като личности. От другастрана, психолозите смятат, че по-важно от всичко е да останем верни на себе си. Тогава, когато вътрешната нагласа, чувствителност и ум диктуват едно, а действията се отклонят съзнателно по посока на друго решение, с цел постигане на прагматичност, често липсва чувството за удовлетвореност. С други думи, човек е такъв, какъвто е. Ако в една или друга ситуация можем да почерпим мъдрост от друг - добре, ако ли пък не, остава ни нелеката задача да отстояваме собствената си идентичност.