Ибупрофен – за какво се използва и кога не бива да го прилагаме

Приложението на ибупрофен при бременни жени носи риск от увреждане на плода. Лекарствата с ибупрофен също предизвикват реакции на фоточувствителност, което означава, че по време на лечение е необходимо да се избягва слънчева светлина.

Ибупрофенът принадлежи към групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) и се отличава с антипиретично, аналгетично и противовъзпалително действие. Използва се при редица състояния, особено в случаи на болка с възпалителен произход, като артрит, травматична болка, възпаление на зъбите и др.

В България ибупрофенът се продава като генерично лекарство с различни търговски наименования. Той е изключително достъпен в аптеките. Действието му се основава на инхибиране на синтеза на простагландини на периферно ниво. Простагландините са химични вещества, които се освобождават в тялото при болка и възпалителен процес. Концентрацията на простагландини прави нервните окончания чувствителни. Освен за болката, те са отговорни и за отока на тъканите при травми и инфекции. Чрез блокирането на тези специфични вещества, ибупрофен бързо облекчава болката и спира процесите на възпаление в тялото. 

Ибупрофенът е подходящо терапевтично средство за краткосрочно симптоматично лечение на лека до умерена болка(болка от стоматологичен произход, следоперативна болка, главоболие, мигрена), ревматоиден артрит и други остри или хронични ревматични процеси, мускулно-скелетни и травматични изменения с болка и възпаление, първична дисменорея, фебрилитет, възпаление на зъбите и др.

Ибупрофен обикновено се продава в дози от 200 мг., 400 мг. и 600 мг. Дозировката за лечение на болка с възпалителен произход е 400 до 800 мг. на всеки 6 часа.

В случаи на повишена температура, препоръчваната доза е 200 мг. на всеки 4 часа.

Важно е да се отбележи, че максималната дневна доза е 1200мг. за възрастни и деца над 12 години и 800 мг. дневно за деца от 6-12 години. При превишаване на тези дози съществува риск от проява на нежелани реакции. Продължителната употреба за повече от седмица също трябва да се избягва, освен ако не е по медицинска препоръка.

Като цяло, дозата от 400 до 600мг. 2 до 3 пъти дневно е достатъчна, за да контролира болка с умерена интензивност.

При бебета и деца до 6 години ибупрофен се дозира на база телесно тегло с цел по-висок контрол над терапевтичния ефект и намаляване на риска от нежелани реакции и токсичност.

Антипиретичното и аналгетично действие на ибупрофен започват около 30 минути след приложението и продължава от 4 до 6 часа.

Ибупрофен има същите странични ефекти, характерни за групата на НСПВС. Основните от тях, в низходящ ред на честотата са: диспепсия (усещане за парене в стомаха), гадене, замаяност, замъглено виждане, шум в ушите, задържане на течности и оток, запек, газове, кожни обриви и сърбеж, намален обем на урината.

Двете най- сериозни усложнения, които могат да възникнат при продължителна и неконтролирана употреба на ибупрофен, са пептична язва и бъбречна недостатъчност. Хората, които приемат продължително време ибупрофен, също имат по-висок риск от сърдечносъдови усложнения.

Ибупрофен не трябва да се прилага при хора с история на алергична реакция или бронхоспазъм , свързани с прием на нестероидни противовъзпалителни или аспирин. Приемът на ибупрофен трябва да се преустанови при хора с насрочена операция, най-малко 48 часа преди това.

Ибупрофен и други НСПВС не трябва да се прилагат в случаи на:

Сърдечна недостатъчност

Висок риск от сърдечносъдови заболявания, като инфаркт

Гастрит или пептична язва

Бъбречна недостатъчност

Чернодробно заболяване като цироза

Лошо контролирана артериална хипертония

Хиперкалиемия (високи нива на калий в кръвта)

Бременни или кърмещи жени

Ибупрофен не бива да се комбинира с перорални антикоагуланти и кортикостероиди. Той намалява активността на  фуроземид и някои диуретици (тиазидни), както и на β-блокери и ACE- инхибитори.