Подробно търсене

Да поговорим за алкалната диета

Един от най-нашумелите въпроси, свързани със здравословното хранене,е ефективността на алкалната диета. Най-положителното в нея е, че насърчава приема на сурови плодове и зеленчуци.

 

Със сигурност сте чували за диетата на известните Виктория Бекъм, Гуинет Полтроу и Дженифър Анистън. Това е т.нар. алкална, или рН диета.

 

Привържениците й са на мнение, че тя насърчава детоксикацията на тялото, спомага за редуциране на излишните килограми, предотвратява възпалителни и други заболявания.

 

Накратко рН представлява съотношението между положително и отрицателно заредените йони в един разтвор (течна среда). рН се измерва по скала от 1 до 14. Стойностите 1 до 7 показват силно кисела среда. 7 е неутрална, а стойностите след нея, до 14 означават нарастваща алкална среда. Тъй като човешкото тяло е изградено предимно от вода, почти всички телесни течности би следвало да имат неутрален характер.

 

Привържениците на алкалната диета считат, че повечето заболявания се развиват в кисела среда (т.е.при ниско рН). Те смятат, че с алкализирането на тялото се намалява съществено риска от инфекции и заболявания. Известно е, че високата киселинност нарушава притока на кислород в кръвта и благоприятства развитието на анаеробни клетки и микроорганизми. Увеличаването на рН в тялото може да се постигне с прием на определени храни и хранителни добавки.

 

Поради тази причина алкалната диета класифицира храните като алкализиращи и подкиселяващи. Важно е да се отбележи, че противно на първоначалните очаквания, не става дума за вкуса на отделните храни. Например това, че лимонът има силно кисел вкус, не означава, че той е подкиселяваща храна. Всъщност той спада към алкалните, тъй като попаднал в  организма, спомага за повишаване на рН.

 

Според принципите на алкалното хранене, дневното меню трябва да включва 80% или повече алкализиращи храни и 20% неутрални или умерено киселинни. Класификацията на двата типа храни е следната:

 

 

Алкализиращи храни

 

краставици, спанак, соя, броколи, зеле, карфиол, брюкселско зеле, лимон, грейпфрут, авокадо, цвекло, патладжан, целина, чесън, джинджифил, зелен фасул, маруля, лук, репички , домати, ябълки, аспержи, моркови, тиквички, картофи, грах, елда, киноа, леща, зехтин ...

 

Неутрални или умерено киселинни храни

 

Бял боб, червен боб, пъпеш, нектарини, сливи, диня, кашу, орехи, лешници, ябълка, кайсия, банан, боровинки, грозде, портокал, манго, праскова, ориз и пълнозърнести тестени изделия ...

 

Силно киселинни храни и напитки

 

Според принципите на алкалната диета тези храни са вредни и консумацията им трябва да се ограничи до максимум. Това са червено месо, пилешко, свинско, яйца, риба, морски дарове, млечни продукти, гъби, шоколад, кафе, чай, алкохол ...

 

 

Много диетолози не премълчават убеждението си, че алкалната диета се нуждае от повече време и изследвания, за да бъде утвърдена като ефективна и здравословна. Факт е, че на този етап липсват достатъчно доказателства в подкрепа на идеи, като тази, че „алкално тяло" е синоним на здраво тялото.

 

Известно е, че тялото все пак разполага със свои собствени механизми за регулиране на рН. Въпреки това, привържениците на диетата са на мнение, че балансиране на рН може да се постигне  с храната и напитките, които консумираме. Тази теория не е невярна, но предстои тепърва да се докаже и обоснове.  

 

Друг важен въпрос, който поражда диетата е този, че човешкото тяло няма единно и универсално рН: то варира значително между различните органи и телесни течности. Това буди допълнителни въпроси, като например как алкализирането на тялото се превръща в универсален процес.

 

Очевидно диетата е нова и се нуждае от повече научни наблюдения и отговори на въпросите, които поставя. През това време, неоспорим факт е, че тя печели все повече привърженици, които споделят, че с нея се чувстват по-тонизирани, здрави и без излишни килограми.

Сподели

Оставете коментар