ЛИНИПРИЛ 10МГ Х 30 ТАБЛЕТКИ

Прод.код 24249 / Тегло 0.20 кг.

Марка АКТАВИС RX | ACTAVIS RX
Оценка на продукта
Запази в любими Запази в любими

Този продукт не може да бъде закупен онлайн! *

* Българското законодателство НЕ разрешава онлайн продажба на лекарства с лекарско предписание! Благодарим за разбирането, заповядайте на място за проверка на наличност в удобна за Вас аптека Медея!

ДЕЙСТВИЕ

Линиприл® е лекарствен продукт от групата на т.нар. АСЕ-инхибитори. Лечебното му действие се изразява в намаляване на повишеното кръвно налягане, а в по-ниски дози подпомага лечението на сърдечната недостатъчност.

ПОКАЗАНИЯ

• Артериална хипертония (високо артериално налягане);

• В комплексната терапия на сърдечната недостатъчност.

• Като допълнение към стандартната терапия за лечение на острия инфаркт на миокарда в първите 24 часа от началото му, при хемодинамично стабилни пациенти (с нормални стойности на артериалното налягане).

ИНФОРМАЦИЯ, НЕОБХОДИМА ПРЕДИ УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

- Алергия към активното или към някое от помощните вещества, включени в състава на продукта;

- Анамнеза за ангионевротичен едем (оток на езика, лигавицата на устната кухина и/или гърлото, получен при предхождаща терапия с АСЕ-инхибитор или пациенти с вроден или идиопатичен ангиоедем;

- Бременност и кърмене;

- Деца.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА

Алергия/ангионевротичен едем:

Ангионевротичен едем (оток на лицето, крайниците, устните, езика и/или гърлото) се наблюдава рядко при пациенти лекувани с АСЕ-инхибитори, в това число с лизиноприл. В такъв случай приложението на Линиприл® трябва незабавно да се прекрати и да се осигури подходяща терапия и наблюдение на пациента до пълното и трайно изчезване на симптомите. В случай на ограничен оток само на лицето и устните, състоянието може да се възстанови без лечение, но могат да бъдат използвани и антиалергични продукти (напр. антихистаминови) за облекчаване на симптомите. Ангиоедем, съчетан с оток на гърлото и гласните връзки, може да бъде живото-застрашаващ. Когато той е придружен от обструкция (стеснение) на дихателните пътища, трябва незабавно да се проведе подходяща терапия, напр. подкожно прилагане на адреналин и предприемане на необходимите мерки за освобождаване на дихателните пътища. Пациенти с данни за предшестващ ангиоедем, несвързан с терапия с АСЕ-инхибитори, могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на такъв при терапия с АСЕ-инхибитор.

Расова принадлежност:

Чернокожите пациенти са с повишен риск от развитие на ангиоедем при лечение с АСЕ-инхибитори в сравнение с тези от бялата раса. Десензибилизация (терапия за ограничение на симптомите на някои алергични заболявания):При пациенти получаващи АСЕ-инхибитори по време на такава терапия могат да се появят постоянни анафилактоидни реакции (вид алергични реакции). Тези реакции могат да бъдат избегнати, като терапията с АСЕ-инхибитори временно се прекрати. Хипотония (понижаване на артериалното налягане):Наблюдавано е екстремно понижаване на артериалното налягане в хода на лечението с лизиноприл. Като възможна причина за това явление се считат нарушения в солевото съдържание, намаляване на обема циркулираща кръв, терапия с мощни диуретици, пациенти на хемодиализа. Много рядко се проявява при пациенти с неусложнена форма на хипертония. Екстремна хипотония е наблюдавана при пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност с или без придружаваща бъбречна недостатъчност и може да протече с олигурия (намалено отделяне на урина) и/или прогресивна азотемия (покачване на остатъчните азотни тела), рядко с остра бъбречна недостатъчност, включително и с фатален изход. Поради риск от внезапен рязък спад на артериалното налягане при тези групи пациенти, терапията трябва да започне под лекарско наблюдение. Необходимо е тези пациенти да бъдат проследявани през първите две седмици от лечението, както и при увеличаване на дозата на Линиприл® и/или на диуретика. Подобно поведение се прилага и при пациенти, страдащи от ИБС или мозъчно-съдова болест, при които резкият спад на артериалното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент. В случай на поява на рязък спад на артериалното налягане е необходимо пациентът да се постави в хоризонтално положение и при нужда да се приложи вливане на физиологичен разтвор. Преходното спадане на артериалното налягане не е противопоказание за продължаване на лечението с Линиприл® в адекватна доза.

Реновазална хипертония/стеноза на бъбречна артерия:

Съществува риск от развитие на екстремно понижаване на артериалното налягане и развитие на бъбречна недостатъчност при пациенти с реновазална хипертония и налично двустранно стеснение на бъбречните артерии или артериална стеноза на единствен бъбрек при лечение с Лизиноприл.

Стеснение на аортната и/или митралната клапа и хипертрофична кардиомиопатия:

АСЕ-инхибиторите трябва да се използват внимателно при пациенти с обструкция на изходния кръвоток на лява камера, като не е желателно тяхното приложение при хемодинамично значима обструкция.

Бъбречна недостатъчност:

Необходимо е да се оцени бъбречната функция преди започване на лечение с Линиприл®.

Нарушена бъбречна функция:

При хипертоници с едностранно или двустранно стеснение на бъбречната артерия може да настъпи повишение на кръвната урея и серумния креатинин. Това обикновено е обратимо след преустановяване на лечението с Линиприл®. В тези случаи е необходимо проследяване на бъбречната функция на пациентите в първите няколко седмици от лечението с Линиприл®.Възможно е незначително и преходно повишение на азотните тела в кръвта при хипертоници с предшестваща бъбречно-съдова болест, което се среща по-често, ако Линиприл® се прилага съвместно с диуретик. При тези пациенти е възможно да се наложи корекция на дозата, както ипреустановяване на диуретичната терапия.

Хемодиализа

Има съобщения за случаи на анафилактоидни (вид алергични) реакции при пациенти на диализа, лекувани едновременно с АСЕ-инхибитор. По време на лечението с Линиприл® не се препоръчва хемодиализа и хемофилтрация през високо пропускливи мембрани. При такива пациенти трябва да се обсъди възможността за използване на друг тип диализни мембрани или антихипертензивно лекарство от друг клас. Хиперкалиемия (повишение на серумния калий):Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват бъбречна недостатъчност, захарен диабет, едновременна употреба на калий-запазващи диуретици, калиеви продукти и/или калий-съдържащи заместители на готварската сол, които трябва да се употребяват предпазливо в комбинация с Линиприл®.Първичен хипералдостеронизъм (заболяване на надбъбречните жлези): Пациентите с първичен хипералдостеронизъм не се повлияват от лечение с антихипертензивни продукти от групата на АСЕ-инхибиторите, какъвто е и Линиприл®.

Хирургия/Анестезия:

При пациенти подлежащи на големи хирургични интервенции или по време на анестезия с медикаменти водещи до понижаване на артериалното налягане, Линиприл® може да задълбочи проявите на хипотония, което може да бъде коригирано с вливане на водно-солеви разтвори. Промени в състава на кръвта (неутропения и агранулоцитоза): Такива промени се наблюдават рядко при неусложнени пациенти, но са почести при пациенти с нарушена бъбречна функция и особено при такива със системни заболявания на съединителната тъкан (лупус еритематодес, склеродермия) или на лечение с имуносупресори (потискащи имунната система медикаменти). Те са с обратим характер и изчезват след прекратяване на терапията. При такива пациенти е необходим периодичен контрол на броя левкоцитите.

Кашлица:

При лечение с АСЕ-инхибитори може да се наблюдава появата на кашлица. Характерно за нея е че тя е суха, продължителна и изчезва след преустановяване на лечението.

ЛЕКАРСТВЕНИ И ДРУГИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

1. Диуретици

Приложението на диуретици засилва антихипертензивния (понижаващ артериалното налягане) ефект на Линиприл®. Възможен е рязък спад на артериалното налягане в началото на лечението с Линиприл® при пациенти, лекувани с диуретици.

Тези ефекти на Линиприл могат да бъдат предотвратени, ако се преустанови лечението с диуретик или ако се повиши приема на сол в началото на лечението. Ако е необходимо да се продължи лечението с диуретик се започва терапия с намалена доза Линиприл® под лекарско наблюдение.

2. Серумен калий

Възможно е повишаване на серумната концентрация на калия в хода на лечението с Линиприл®. Рискови фактори за развитието на хиперкалиемия са бъбречна недостатъчност, захарен диабет и едновременната употреба на калий-задържащи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен, амилорид и др.), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на готварската сол.

3. Други средства

Аналгетиците и противовъзпалителните продукти (напр. ацетил салицилова киселина, индометацин и др.) могат да намалят антихипертензивната ефективност на Линиприл® при едновременно приложение.Литий: Диуретиците и АСЕ-инхибиторите намаляват бъбречната екскреция на литий и увеличават риска от литиева интоксикация. Ефектите на литиева токсичност са обратими след преустановяване на лечението с Линиприл®. При едновременно приложение на литиеви продукти и Линиприл® е необходимо често проследяване на серумното ниво на лития. Алкохохълът засилва е антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибиторите. Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивният ефект на АСЕ-инхибиторите.При съвместно приложения на Линиприл® с пропранолол, хидрохлоротиазид, нитрати и/или дигоксин не настъпват клинично значими фармакологични взаимодействия.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ПРИ СПЕЦИАЛНИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ

Използване при деца:

Няма провеждани изследвания за ефективност и безопасност при деца.

Използване при пациенти в напреднала възраст:

Проведените клинични проучвания за изследване на ефективност и безопасност при приложение на лизиноприл върху пациенти в напреднала възраст и по-млади не показват различия, но поради установеното по-високо серумно ниво на лизиноприл е необходимо повишено внимание при лечение на възрастните пациенти.

Пациенти на хемодиализа:Начинът на приложение на Линиприл® при пациенти на хемодиализа се определя съобразно степента на увредената бъбречна функция и креатининовия клирънс.

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ

Употреба по време на бременност:

АСЕ-инхибиторите могат да предизвикат увреждане и смърт на плода, ако се прилагат при бременни жени. При установяване на бременност в хода на лечението с Линиприл ® е необходимо незабавно прекратяване приема на продукта.Приложението на АСЕ-инхибитори по време на второто и трето тримесечие на бременността е свързана с увреждане на плода и новороденото, включващо хипотония, недоразвитие на черепа, анурия, обратима или необратима бъбречна недостатъчност и смърт. Съобщава се и за олигохидрамнион (повишено количество околоплодна течност), вероятно вследствие на понижена бъбречна функция на плода. В такива случаи олигохидрамнион се съчетава с контрактури на крайниците на плода, лицево-челюстни деформации и недоразвитие на белия дроб. Тези неблагоприятни ефекти изглежда не са резултат от вътреутробно излагане на плода, което е ограничено в първото тримесечие. Майки, чиито ембриони и фетуси са изложени под действието на АСЕ-инхибитор само през първото тримесечие трябва да бъдат информирани за това. В случай, че пациентка лекувана с Линиприл® забременее е необходимо незабавно прекратяване на лечението с лекарствения продукт.Новородени с анамнеза за вътреутробно излагане под действието на Линиприл ® трябва внимателно да бъдат изследвани за хипотония, олигурия и хиперкалиемия.Лизиноприл, който преминава през плацентата може да бъде отстранен от циркулацията на новороденото чрез перитонеална диализа или обменнокръвопреливане.

Употреба по време на кърмене:

Лизиноприл преминава в майчиното мляко. Ако приложението му е наложително, пациентката трябва да преустанови кърменето.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СПОСОБНОСТТА ЗА ШОФИРАНЕ И РАБОТА С МАШИНИ

В началото на лечението с Линиприл® може да се наблюдава временно поява на отпадналост и световъртеж, което да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРАВИЛНАТА УПОТРЕБА

ДОЗИРОВКА И НАЧИН НА УПОТРЕБА

По лекарско предписание. Прилага се през устата.

• Артериална хипертония:

Началната доза при пациенти, които не са лекувани с други понижаващи артериалното налягане продукти е 5 mg веднъж дневно сутрин. Възможна е корекция на дозировката в зависимост от степента на повлияване на артериалното налягане. Обичайната поддържаща дневна доза е 10-20 mg веднъж дневно. Оптимален ефект се постига след 2 до 4 седмично лечение. Дози над 40 mg не винаги водят до повишаване на ефекта. В такъв случай е препоръчително комбинирано лечение с диуретик в ниска доза, което има добавъчен ефект. Максималната дневна доза не бива да надвишава 80 mg. Пациенти, лекувани с диуретици:

В случай на предхождащо лечение с диуретици, то трябва да бъде преустановено 2-3 дни преди прилагането на Линиприл®, за да се избегне евентуалната проява на симптоматична хипотония. Началната терапевтична дневна доза в тези случаи не бива да надвишава 5 mg, като е желателно медицинско наблюдение в хода на терапията до постигане на трайно стабилизиране на артериалното налягане.

Бъбречно-съдова хипертония:При пациенти с бъбречно-съдова хипертония или с двустранно стеснение на бъбречните артерии, както и при стеснение на артерията на единствен бъбрек, в началото на лечението с Линиприл® може да се предизвика прекомерно силен терапевтичен ефект. Поради това се препоръчва начална доза от 2,5 mg с последващо постепенно увеличаване до достигане на оптимална поддържаща дневна доза.

• В комплексната терапия на сърдечна недостатъчност:

Прилага се едновременно с диуретици или дигиталисови лекарствени продукти. Началната терапевтична доза е 2,5 mg сутрин с последващо постепенно увеличаване до достигане на оптимална поддържаща доза от 5-10 mg еднократно дневно. Не се препоръчва общата дневна доза да надвишава 20 mg.

• Остър инфаркт на миокарда при хемодинамично стабилни пациенти (с нормални стойности на артериалното налягане)За лечение на острия миокарден инфаркт Линиприл® трябва да се прилага, като допълнение към стандартната терапия, включително заедно със симптоматично прилагани нитрати.При хемодинамично стабилни пациенти, лечението може да започне в първите 24 часа от началото на инфаркта. Първата доза трябва да е 5 mg Линиприл®, последвано от 5 mg след 24 часа, 10 mg след 48 часа, след което по 10 mg един път дневно.Пациентите с ниско систолно артериално налягане (по-ниско от 120 mmHg) в началото на лечението или през първите 3 дни след началото на инфаркта, трябва да бъдат третирани с по-ниска доза - 2,5 mg. При наличие на хипотония (систолно АН под 100 mmHg), поддържащата дневна доза трябва да бъде максимално 5 mg с редукция при нужда до 2,5 mg. Ако хипотонията персистира (систолно АН под 90 mmHg за повече от 1 час), въпреки намаляване на дозата до 2,5 mg на ден, лечението с Линиприл® трябва да се преустанови.

Лечението трябва да продължи 6 седмици. Най-ниската поддържаща доза е 5 mg дневно. Пациентите с прояви на сърдечна недостатъчност трябва да продължат лечението. Дозировка при бъбречна недостатъчност:Дозировката при пациенти с нарушена бъбречна функция се определя съобразно креатининовия клирънс. Дозировка при пациенти в напреднала възраст:

Въпреки че не са наблюдавани съществени различия по отношение на ефекта и появата на нежелани реакции е необходимо повишено внимание при определяне на дозата за лечение на пациенти в напреднала възраст, поради установеното по-високо серумно ниво на лизиноприл при еквивалентни дози.

Деца:Този продукт не се препоръчва за деца. При тях безопасността и ефективността не е доказана.

ПРЕДОЗИРАНЕ

При клинични данни за предозиране се провежда симптоматично и поддържащо лечение. Терапията с Линиприл трябва да се прекрати и пациентът да се постави под строго лекарско наблюдение. Лечебните мероприятия зависят от естеството и тежестта на клиничните симптоми и включват мерки за намаляване преминаването на продукта в кръвта и за ускоряване на отделянето му от организма. Типични симптоми на предозиране са силно понижаване на артериалното налягане, нарушен баланс на електролитите и бъбречна недостатъчност. Ако се установи тежка хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение и да му се влее бързо нужното количество физиологичен разтвор. Лизиноприл може да се елиминира чрез хемодиализа. Необходим е периодичен контрол на серумните електролити и креатинин.

НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ

Лизиноприл обикновено се приема добре. Установените странични явления обикновено са леки и бързопреходни и в повечето случаи не налагат прекъсване на терапията, като най-честите са замайване, световъртеж, главоболие, отпадналост, кашлица.

Дихателна система:

Кашлица, хрема, синузит, бронхит, понякога диспнея, рядко бронхоспазъм. Съобщава се също за единични случаи на тежко белодробно засягане (пневмонит, респираторен дистрес и-белодробен оток).

Общи:

Анафилактоидни реакции, тежест в гърдите, треска, зачервяване, физическо неразположение, отпадналост.

Сърдечно-сьдова система

Има единични съобщения за ангина пекторис, миокарден инфаркт, преходно нарушение на мозъчното кръвообръщение или мозъчно-съдов инцидент, които са възможни вторично вследствие рязък спад на артериалното налягане.

Други възможни прояви: появата на ортостатична хипотония (при изправяне), сърцебиене, ритъмни нарушения и рядко периферни отоци. Алергия/ангионевротичен едем:Ангионевротичен оток в областта на лицето, крайниците, устните, езика, и/или гърлото, който може да бъде с фатален изход се наблюдава много рядко. Наблюдавана е появата на алергичен синдром, който може да включва следните прояви: васкулит, еозинофилия, левкоцитоза, положителни АНА, ускорена утайка, артралгия/артрит, миалгия и треска, обрив, фоточувствителност и други кожни прояви.

Храносмилателна система:

Сухота в устата, гадене, повръщане, коремна болка, разстройство, запек, загуба на апетит. В единични случаи се наблюдава засягане на задстомашната жлеза и черния дроб (панкреатит и хепатит с интрахепатална или холестатична жълтеница) или илеус.

Кожни:

Обрив, уртикария, сърбеж, изпотяване, фоточувствителност. Хематологични:Рядко е наблюдавано потискане на костния мозък, проявяващо се с понижение на някои от кръвните показатели - анемия и/или тромбоцитопения и/или левкоцитопения. Има единични съобщения и за агранулоцитоза (липса на клон бели кръвни клетки, изпълняващи защитни функции).

Пикочо-полова система:

В единични случаи е отбелязана поява на олигурия (намаляване отделянето на урина), прогресивна азотемия (покачване на уреята), остра бъбречна недостатъчност, протеинурия (белтък в урината).

Неврологични/Психиатрични

Замайване, световъртеж, главоболие, отпадналост, депресия, сънливост, безсъние, нервност, психична обърканост, нарушено (замъглено) зрение, шум в ушите, засягане на периферните нерви (парестезия, дизестезия, мускулни крампи, мускулна слабост), намалено полово желание. Промени е лабораторните показателиНаблюдаваните промени в лабораторните показатели рядко са от клинично значение. Най-често се регистрира повишение на калия и понижение на натрия в кръвта. Обратимо леко повишение на кръвната урея и серумния креатинин е наблюдавано при малка част от пациентите, лекувани само с лизиноприл. По-често срещано повишение на тези показатели се наблюдава при пациенти, приемащи едновременно и диуретици, както и при пациенти със стеноза на бъбречните артерии, застойна сърдечна недостатъчност, захарен диабет.Рядко настъпва повишение на чернодробните ензими и/или серумния билирубин.

Експресна поръчка се изпълнява в рамките на 3 часа, в работни дни от 9.00 до 17.00 часа. Важи само за град София.

Разбрах