През 1938 година учени успяват да изолират кристално вещество от люспите на ориза, за което са убедени, че има роля по отношение на болестта пелагра и не прилича на изучените до този момент витамини.
Почти невъзможно е да се установи категорично дефицит на витамин В6 при човека. Има данни, че такъв би могло да се наблюдава при хормонална терапия, прием на контрацептиви, антитуберкулозни медикаменти и др.
Всички форми на витамин В6 притежават витаминна активност. Първото съединение, което се синтезира експериментално в началото на XX век е пиридоксинът, а по-късно се откриват и другите витамери - пиридоксал и пиридоксамин. Пиридоксинхидрохлоридът е основното търговско съединение на витамин В6.
Важно е да се знае, че витамерите са сравнително устойчиви при загряване, притежават добра стабилност при много ниско рН, а при алкално рН се разграждат.
Интересът към стабилността на производните на витамин В6 нараства през 50-те години на миналия век, когато са докладвани случаи на конвулсии при деца, които консумират стерилизирани храни. Впоследствие се оказва, че пиридоксалът, който се съдържа в млякото, се разрушава при стерилизация и по този начин се стига до дефицит. Решението е лесно – обогатяване на храните с пиридоксин, който е по-стабилен от пиридоксал.
Всички витамери на Витамин В6 / Vitamin B6 (пиридоксин) се разрушават под действието на светлината. Това е важно от гледна точка на съхранението и обработката им, които могат да доведат до промени в активността.
Биологичното значение на витамин В6 е свързано с липидния и метаболизма на аминокиселините, функцията на нервната система, синтеза на нуклеинови киселини, активността на стероидните хормони.
По-голямата част от наличния в човешкия организъм витамин В6 е свързана с активността на ензима гликогенфосфорилаза в мускулната тъкан. При физическо натоварване и енергиен дефицит нивото на ензима се понижава и се мобилизират запасите от пиридоксалфосфат в мускулите. Тези запаси се използват в случай на повишена потребност от глюкоза по пътя на глюконеогенезата.
Витамин В6 участва в синтеза на някои аминокиселини, като метионин, цистеин и таурин. По този начин той намира приложение при заболявания, като хомоцистеинурия и цистатионинурия.
Витаминът също участва в синтеза на ниацин от незаменимата аминокиселина триптофан. Превръщането на последната в ниацин се случва в присъствието на специфичен ензим – кинурениназа.
През последните години се провеждат изследвания в полза на становището, че витамин В6 има отношение в превенцията на болестта на Паркинсон. Известно е, че В6 има невропротективна роля върху мозъчните клетки, но не е установен точния механизъм по който става това. Също предстои да се установи по какъв начин си взаимодействат витамин В6 и никотина при пушачите.
Друг интересен аспект, свързан с витамин В6, е ролята му по отношение на липидния метаболизъм. Различни изследвания показват, че съществува пряка зависимост между нивата на витамина и телесната мазнина. Дефицитът на В6 води до намаляване на телесните мазнини и понижение на чернодробните липиди.
Значимостта на витамин В6 по отношение на нервната система е свързана с участието му в синтеза на серотонин, гама- аминомаслена киселина, допамин и норадреналин. Това означава, че нивата му пряко засягат настроението и психоемоционалното състояние.
Малко известен факт е, че витамин В6 има роля в изграждането на междуклетъчното вещество на съединителната тъкан, където подпомага свързването на колагеновите нишки. При недостиг на витамин В6 мрежата от колагенови нишки губи своята организация и напречното свързване се разрушава до успоредни снопчета. Хроничният недостиг на витамина може да доведе до развитие на остеопороза.
Недостигът му също се свързва с някои ендокринни нарушения, дерматити, периферна невропатия, податливост към инфекции и забавяне на растежа при децата.
Всички витамери на витамин В6 се съдържат в хранителните продукти. Най-добрите източници на витамина са черен дроб, пилешко и свинско месо, картофи, царевица, банани, орехи, фъстъци, пшеничен зародиш, дрожди и др.
Комисията по храните при ЕС предлага различни препоръчителни стойности за прием на витамин В6 при деца и възрастни:
Възраст/години
|
Прием витамин В6 – mg/ден
|
1-3
|
5
|
4-6
|
7
|
7-10
|
10
|
11-14
|
15
|
15-17
|
20
|
Възрастни
|
25
|