Подробно търсене

Витамин В6 – какво се таи зад една наглед обикновена химична структура

През 1938 година учени успяват да изолират кристално вещество от люспите на ориза, за което са убедени, че има роля по отношение на болестта пелагра и не прилича на изучените до този момент витамини.

 

Почти невъзможно е да се установи категорично дефицит на витамин В6 при човека. Има данни, че такъв би могло да се наблюдава при хормонална терапия, прием на контрацептиви, антитуберкулозни медикаменти и  др. 

 

Всички форми на витамин В6 притежават витаминна активност. Първото съединение, което се синтезира експериментално в началото на XX век е пиридоксинът, а по-късно се откриват и другите витамери  - пиридоксал и пиридоксамин. Пиридоксинхидрохлоридът е основното търговско съединение на витамин В6.

 

Важно е да се знае, че витамерите са сравнително устойчиви при загряване, притежават добра стабилност при много ниско рН, а при алкално рН се разграждат.

 

Интересът към стабилността на производните на витамин В6 нараства през 50-те години на миналия век, когато са докладвани случаи на конвулсии при деца, които консумират стерилизирани храни.  Впоследствие се оказва, че пиридоксалът, който се съдържа в млякото, се разрушава при стерилизация и по този начин се стига до дефицит. Решението е лесно – обогатяване на храните с пиридоксин, който е по-стабилен от пиридоксал.

 

Всички витамери на витамин В6 се разрушават под действието на светлината. Това е важно от гледна точка на съхранението и обработката им, които могат да доведат до промени в активността.

 

Биологичното значение на витамин В6 е свързано с липидния и метаболизма на аминокиселините, функцията на нервната система, синтеза на нуклеинови киселини, активността на стероидните хормони.

 

По-голямата част от наличния в човешкия организъм витамин В6 е свързана с активността на ензима гликогенфосфорилаза в мускулната тъкан. При физическо натоварване и енергиен дефицит нивото на ензима се понижава и се мобилизират запасите от пиридоксалфосфат в мускулите. Тези запаси се използват в  случай на повишена потребност от глюкоза по пътя на глюконеогенезата.

 

Витамин В6 участва в синтеза на някои аминокиселини, като метионин, цистеин и таурин. По този начин той намира приложение при заболявания, като хомоцистеинурия и цистатионинурия.

 

Витаминът също участва в синтеза на ниацин от незаменимата аминокиселина триптофан. Превръщането на последната в ниацин се случва в присъствието на специфичен ензим – кинурениназа.

 

През последните години се провеждат изследвания в полза на становището, че витамин В6 има отношение в превенцията на болестта на Паркинсон. Известно е, че В6 има невропротективна роля върху мозъчните клетки, но не е установен точния механизъм по който става това. Също предстои да се установи по какъв начин си взаимодействат витамин В6 и никотина при пушачите.

 

Друг интересен аспект, свързан с витамин В6, е ролята му по отношение на липидния метаболизъм. Различни изследвания показват, че съществува пряка зависимост между нивата на витамина и телесната мазнина. Дефицитът на В6 води до намаляване на телесните мазнини и понижение на чернодробните липиди.

 

Значимостта на витамин В6 по отношение на нервната система е свързана с участието му в синтеза на серотонин, гама- аминомаслена киселина, допамин и норадреналин. Това означава, че нивата му пряко засягат настроението и психоемоционалното състояние.

 

Малко известен факт е, че витамин В6 има роля в изграждането на междуклетъчното вещество на съединителната тъкан, където подпомага свързването на колагеновите нишки. При недостиг на витамин В6 мрежата от колагенови нишки губи своята организация и напречното свързване се разрушава до успоредни снопчета. Хроничният недостиг на витамина може да доведе до развитие на остеопороза.

 

Недостигът му също се свързва с някои ендокринни нарушения, дерматити, периферна невропатия, податливост към инфекции и забавяне на растежа при децата.

 

Всички витамери на витамин В6 се съдържат в хранителните продукти. Най-добрите източници на витамина са черен дроб, пилешко и свинско месо, картофи, царевица, банани, орехи, фъстъци, пшеничен зародиш, дрожди и др.

 

Комисията по храните при ЕС предлага различни препоръчителни стойности за прием на витамин В6 при деца и възрастни:

 

Възраст/години

Прием витамин В6 – mg/ден

1-3

5

4-6

7

7-10

10

11-14

15

15-17

20

Възрастни

25

 

 

 

Сподели

Оставете коментар