0
Подробно търсене

Великден по цял свят

Наричан е Празникът на всички празници. Седмицата преди Великден, наречена Страстна, е почитана от християнската църква като Велика.

Тя се нарича още Седмица на страданията и е последната от живота на Исус Христос на земята. Всеки ден от страстната

седмица е Велик, а последният – Велика Събота, слага край на великденския пост.

Навсякъде по света хората празнуват Великден според религиозните си убеждения и местни обичаи.

 

Във Франция, Германия, Великобритания, България и други страни, на Великден звънят празнични камбани.

Те приканват всички да отидат в църквата и да се радват за Възкресението на Христос. Във френската столица – Париж,

на празника се садят цветя, а в Англия всички украсяват терасите и фасадите на домовете си с бели лилии – символ на

невинността. Някои от южните народи организират празнични шествия, придружени от музика и танци.

 

В Испания, Гърция и Италия

празничният дух буквално витае из улиците на градове и градчета и всички са заедно на празника, край ритуален огън,

с чаша вино. В някои от островните части на Гърция и провинции на Италия традиционно от терасите се хвърлят керамични

съдове. Според поверието чупенето на керамика е свързано снастъпването на новия плодороден сезон и изобилието на плодове, които ще се събират в нови съдове.

 

В Ирландия, Полша, Латвия, Италия, Хърватия и САЩ

Традиционно за Великден се боядисват яйца. Обичаят се ражда в Месопотамия, където червената боя, с която се боядисвали яйцата, изобразявала кръвта на Христос. С течение на времето

яйцата стават истински символ на празника и днес те са заменени дори с шоколадови, дървени или пластмасови. В Германия пъстроцветните яйца се закичват по дърветата, за да са из-

пълнени с плодове. В Латвия, вместо бои, за да украсят яйцата,хората използват цветя, семена и зърна, като ориз и леща.

Великденският заек пък е герой, който идва от англоезичната култура. Заекът е символ на плодородието. Римляните вярвали, че всичко, което живее, идва от яйце, а християни-

те разглеждат яйцата като извор на живот. В англоезичните култури децата се събуждат на Великден и трепетно очакват да открият къде великденският заек е скрил пъстроцветните яйца.

Децата ги търсят у дома и в целия квартал, заедно с приятелите си. Провеждат се състезания за това кой е събрал

най-много.

У нас Великден е повод семействата да се съберат заедно и да съхранят вековната традиция. На трапезата присъстват

традиционни гозби с агнешко. Жените, както в много други страни по света, приготвят за празника обредни пити - козунаци. В Румъния те дори се наричат по същия начин. Обредният

сладък хляб – козунак, символизира тялото на Христос, така, както червената боя на яйцата – кръвта му. Единствено в Италия жените не приготвят козунаци, а обреден хляб под форма-

та на гълъб, който символизира Светия Дух.

Малко преди полунощ в събота, хората в България и Русия обличат най-новите си и хубави дрехи и отиват на църква. Там те занасят красиви, пъстроцветни букети с цветя и боядисани

яйца. В полунощ всички могат да вземат и отнесат в дома си частица от Свещения огън.

На Великден първото парче от обредния козунак се полага на най-възрастния мъж в семейството. Първото боядисано в

червено яйце пък се използва, за да се нарисуват кръстчета върху челцата на най-малките в семейството, за здраве и благополучие.

Това яйце не се чупи като останалите, а се пази близо до иконата на Исус Христос и Дева Мария.

Сподели

Оставете коментар