Социалните мрежи постепенно модифицират мозъка ни

Социалните мрежи постепенно модифицират мозъка ни

Използването на социални мрежи има положителни и отрицателни ефекти върху мозъка. Сред предимствата им се изтъкват усъвършенстването на нови невронни връзки и създаване на нови методи на обучение, а това, че моve да доведат до пристрастяване, е основния им недостатък.

Една от основните теми на срещата Networks III, организирана от биомедицинската компания Pfizer, е тази, че преди около десет години социалните мрежи заемат мащабно място в живота ни и започват бавно и постепенно да повлияват централната нервна система. Последствията вече може да бъдат отчетени.

Според заключенията на тази среща, използването на социалните мрежи има много положителни ефекти върху мозъка – от разработването на нови мозъчни връзки, до създаването на нови методи на обучение. Изглежда, че докато посещаваме неангажиращо Facebook, Twitter или Youtube, се създават нови невронни мрежи. За здравните специалисти това означава, че централната нервната система е достатъчно гъвкава, за да се адаптира към тези нови предизвикателства.

Въпреки това, социалните мрежи и новите технологии нерядко водят до пристрастяване, защото докато сме в интернет, липсата на реална оценка, контрол и  воля, лесно може да доведе до психични разстройства, като например зависимости.

От биологична гледна точка е показано, че социалните мрежи предизвикат промени в невротрансмитери като окситоцин, адреналин, допамин, серотонин, тестостерон и кортизол.

По-високите нива на окситоцин са свързани с повече покупки и инвестиции. Адреналинът, който се освобождава незабавно при използването на социални мрежи, провокира агресия. Допаминът пък се освобождава, когато е налице задоволство при процеса на търсене, комуникация, намиране на съмишленици в интернет пространството. В тези моменти чувството за щастие се увеличава. Поради тази причина сърфирането в интернет и социалните мрежи може да се използва с терапевтична цел. Повишеният серотонин може да промени социалното поведение на по-интровертните личности и да засили влиянието на индивидуалните интереси. Също така е известно, че високите нива на тестостерон са свързани с намалена склонност да се създават нови приятелства във Facebook, а  кортизолът оказва въздействие върху лоялността към приятелите.

Сред споменатите ефекти на социалните мрежи върху мозъка, експертите също посочват влиянието им по отношение на способността за концентрация, по-продължително ангажиране на вниманието и неспособност да се четат и пишат дълги текстове. Що се отнася до ползите, има консенсус за ролята им в търсенето на партньор, приятели, работа, образование или онлайн пазаруване.

Други съществен въпрос, обсъден по време на срещата, е как използването на сензорните екрани на смартфоните, с които палците и мозъка работят заедно, може да се използва, за да се стимулира и подобри паметта и концентрацията при възрастни с определени заболявания.

Използването на интернет е в състояние да активира много области на мозъка при възрастни хора, но все още не е направена оценка на това как новите технологии може да станат част от рехабилитацията на пациенти с придобита мозъчна травма, като например инсулт. Необходими са още научни доказателства за терапевтичното приложение на новите технологии при пациенти в напреднала възраст.

На последно място напомняме, че макар предимствата да са много, безотговорно използване на социалните мрежи също може и да повлияе негативно здравето: Ако става дума за телефоните, застрашен е слуха. Също така, използването на мобилни телефони и устройства отклонява вниманието и не рядко е причина за инциденти на пътя. Над 90% от произшествията, в които се установява, че виновни са пешеходците, те са използвали смартфоните си.

В заключение, въпреки че е много трудно да се правят прогнози, свързани с тази тема, повече от ясно е, че мозъкът ни ще се адаптира към обработката и съхранението на многото налична информация. Затова се очаква да се подобри възможността на работната памет да се справи с множество данни наведнъж, за сметка на тези области на мозъка, които складират информация в дългосрочен план.