Социална фобия

Фобията е вид патология, проявата на която се характеризира с усещане за несигурност и  ирационален страх от хора, предмети, ситуации или моменти. Невероятно, но този страх може да се появи във всеки момент, при наличие на отключващ фактор и да парализира напълно психиката на засегнатия, да ограничи изпълнението на обичайните му ежедневни дейности, да го подтикне към изолация, асоциално поведение и други нетипични прояви.

Обикновено това е временен епизод, но в зависимост от причините, симптомите могат да се поддържат дълго време, което причинява силна вреда на засегнатия. Една такава фобия е т. нар. социална тревожност.

Социалната фобия е състояние, при което се наблюдава нервност и неразположение в ситуации, в които фокуса е насочен върху определен човек. Наблюдава се главно при много срамежливи и самокритични хора, такива с ниско самочувствие, особено тогава, когато са в непозната, нова среда или трябва да се изявят публично.

Сред симптомите на социална тревожност са ирационален страх, безпокойство, прекомерно изпотяване, нервност, промени в гласа и т.н. Възможно е да има симптоми, като гадене, болки в корема, световъртеж, въпреки че изброените се срещат при най-крайните случаи.

Причините за появата на социална фобия не са докрай изяснени, въпреки че състоянието е категорично свързано с психиката на личността, преживяванията и опита, както и самочувствието. Липсата или ограничените социални контакти по време на детството и етапа на юношеството, израстването с прекалено авторитетни или критични родители, преживяването на травматични събития в детството, често стават причина за интровертност и ниско самочувствие, които пък могат да станат причина за социална тревожност.


Човешките взаимоотношения и общуване са ценни и необходими, за да се постигне благоразположение, добро психическо здраве, самооценка, поведение в социална среда. Затова при симптоми, които подсказват социална фобия, е препоръчително да се потърси помощ, за да се осигури комфорт в социална среда, комфорт на общуване, сигурност и качествена самооценка. Важно е да се има предвид, че социалната фобия не е заболяване, като останалите такива, а поведенчески проблем, който може да се окаже ощетяващ за лицето, което страда, от гледна точка на реализацията му, обучението, създаването на връзки и приятелства, общуване, социални умения и други.

Социалната фобия не изисква медикаментозно лечение, освен в много сериозни ситуации, с епизоди на силна тревожност или депресия. Терапевтичният подход цели по-скоро извеждане на проблема, довел до това състояние и работа с него. Работата с терапевт позволява да се постигнат дългосрочни резултати и да се намалят вредните последствия, възникнали заради фобията. Чрез психотерапията се откриват мисли, провокиращи тревожността и се работи върху промяна на мисленето, тогава, когато то нанася вреди върху личността и качеството на живот. Под контрола на специалист пациентът се поставя в ситуации, които предизвикват тревожност и страх, и се цели овладяване на напрежението, първоначално с помощта на терапевта, а след това с помощта на модели за самоконтрол.

Всичко това означава, че лечение при социална фобия има и е напълно възможно състоянието да се преодолее. Единственото условие, е да бъде потърсена надеждна помощ, при това навреме. Понякога коства немалко да бъде признат един или друг проблем, но това е първата крачка от разрешението му. Няма нищо лошо в това да се потърси специалист тогава, когато не сме способни да се справим сами и това ни вреди.

Поддържането на добро психическо здраве е точно толкова важно, колкото грижите за физическото.