Новият подход в храненето

Генетиката на храненето е сред най-важните открития на съвременната медицина и диетология, което може да се окаже решаващо срещу трупането на килограми.

Обичайните и добре известни рискови фактори за затлъстяване са следване на висококалорична диета с ниско съдържание на хранителни вещества, болестни състояния, прием на медикаменти, обездвиженост, възрастови и други промени.

Напоследък обаче се споменават все по-често нови два рискови фактора – семейна история и генетична приемственост. Редом със споменаването им става ясно и че можем все пак да избягаме от тези рискови фактори. Колкото повече яснота има по отношение на двете понятия, толкова по-възможно ще е това.

Генетиката на храненето като цяло включва две направления. Нутригеномиката е частта, която се занимава с начина, по който различните храни влияят на индивидивидуалното изразяване на гените. Другата част – нутригенетиката пък е фокусирана върху това как генетичният код на един човек реагира към един или друг хранителен елемент. Генетичните механизми при човека са изключително важни за развиващото и предаващото се от поколение на поколение затлъстяване и свързаните с него диабет, сърдечносъдови проблеми и т.н.

Очевидно храненето има своето ключово въздействие върху ДНК и предопределя наличието на проблеми, свързани със натрупване на висцеларни мазнини, възпаления, инсулинова резистентност, затлъстяване.

Предопределящите гени се намесват в живота и здравето ни като водещ фактор, който определя здравето още от най-ранна детска възраст. Липсата на определени здравословни навици на хранене при децата е причина още по-бързо да се включат унаследените гени. По друг начин казано, колкото по-нездравословна храна приемаме, толкова по-агресивни стават лошите гени.

Добрата новина е, че можем да контролираме влиянието им - не с гладуване, а с преосмисляне на начина на хранене и живот. Това, което ядем или не ядем, начина по който реагираме на стреса, по който се справяме с ежедневните си задачи, дали пушим или приемаме алкохол… Всичко може да окаже влияние върху това кои гени се активират и кога.

С напредването на медицината, днес е възможно да си направим изследвания, които да установят кои хранителни групи ни влияят зле и кои са подходящи, за да бъдат включени в диетата ни. Оценката на фамилната обремененост със заболявания е друг допринасящ показател за съставянето на индивидуален план за хранене и грижа за здравето. Ако сме заплашени от едно или друго заболяване, можем да предприемем превантивна терапия, която да обезоръжи гените и по този начин да имаме контрол над съдбата си.

Всичко това поставя на заден план броенето на калории като начин на спазване на разумно хранене. С развитието на сравнително новата наука, наречена нутриционална генетика, ще е все по-възможно ефективно да се подходи към индивидуалното здраве и хранене на всеки човек, за да се преодолеят наследствени заплахи, като диабет, затлъстяване, сърдечносъдови проблеми.

Правилният начин на хранене придобива нов смисъл:  той е не универсално правило, а индивидуален подход, с който може да се промени всичко.