Нервни тикове

 Въпреки че съществуват различни техники, които могат да помогнат, за да се намалят нервните тикове, препоръчително е първо да се анализира причината за появата им, особено ако засегнатите са деца.

Тиковете са неврологичен проблем, свързан с неволни потрепвания, причинени от съкращения на мускулната тъкан в определена част от тялото, най-често лицето. Те са неосъзнати, чести и неконтролируеми, което повлиява самочувствието на засегнатите. Могат да се появят по всяко време и с различна честота, а най-често причина за тях е излагането на високи нива на стрес.

Около 15-20% от децата до 10-годишна възраст страдат от нервни тикове. При голяма част от тях се установяват други симптоми на невроза: тревожност, нощно напикаване, нарушения в съня.

В немалка част от случаите нервните тикове се разглеждат като предупредителен сигнал за стресово или умствено натоварване, както и физически или емоционален тормоз.

Най-честите нервни тикове са:

    бързо примигване
    замятане на главата на една страна
    дъвчене
    хапане на устните
    докосване на носа
    гризане или хапане на пръстите

В много случаи тиковете са проява на тревожност или фобия. Причини за появата им също биха могли да бъдат емоционално разстройство, предизвикано от загуба на близък, чувство за вина, обсесивно-компулсивно разстройство, прекомерно напрежение, репресия на чувства или емоции, несигурност и страхове, някои лекарства.

Нервните тикове засягат по-често момчетата и по-рядко момичетата още в ранна ученическа възраст, особено по-затворените, срамежливи и интровертни деца или такива, отгледани в свръх закрила от страна на родителите.

Погрешна е практиката родителите да настояват за контрол над тиковете и да подхождат агресивно, когато забележат проявата им. Това само ще усложни състоянието, тъй като опитите да се отстрани навика може да генерират повече стрес и тревожност.
Това, което трябва да направите, е точно обратното: не показвайте, че забелязвате проблема, за да не накарате детето да се чувства зле и за да не бъде засегнато самочувствието му.

Анализирайте тика. Опитайте да установите на какво се дължи, по кое време на деня се проявява и свързан ли е с друго движение или дейност (четене, хранене, говорене с определен човек…). Това ще помогне да бъде открита причината, която го отключва и по този начин е възможно да бъде отработена стратегия за успешното  му елиминиране.
редовното ангажиране на вниманието е друга стратегия, която би могла да е от полза при деца с нервни тикове.

Когато появата на нервни тикове е свързана със стрес и тревожност, прилагането на определени техники за релаксация може да ги намали. Сред най-ефективните такива са:

Йога - тя помага за балансиране на емоциите и постигане на вътрешен баланс. Йогата благоприятства спокойствието и самопознанието. С редовна практика, нервните тикове биха могли да бъдат намалени постепенно.

Медитация – това е друга съвременна практика за неутрализиране влиянието на стреса в ежедневието и постигане на спокойствие и благополучие. Практиката включва балансиране на мисълта, определени дихателни практики и успокояване. Подходящо е да се практикува преди лягане или сутрин, след събуждане.

Масаж – терапевтичните масажи, извършвани от професионалисти, служат за отпускане на мускулите и особено за намаляване на потенциалната болка или дискомфорт, причинени от нервен тик. Прилагането им веднъж седмично е напълно достатъчно.

Терапия – психотерапевтичната намеса би могла да бъде полезна за установяване на причината за възникване на нервния тик, а по този начин и за освобождаването от него.