Може ли любовта без физическо привличане?

Двама души, привързаност, отдаденост, споделеност. След всичко това можем да сложим знак равно, последван от диагноза любов. На теория всичко звучи лесно, но дали e така и на практика? Ако във взаимоотношенията на двама души липсва физическо привличане, може ли любовта да просъществува? Може ли да има любов без химия?

Любовта и взаимоотношенията, които тя провокира между хората, я правят многолика. Все пак има условия, без които тя е почти невъзможна. Когато става въпрос за дистанционните запознанства и поддържане на електронен тип отношения, много вероятен е скорошния край на това обвързване, ако не се опознае физическата страна на другия човек. Физическото присъствие и привличане са съществено важни за любовните взаимоотношения. И тук не се включват оценката на качествата на личността и чара. Всички сме обръщали глава след някой, който демонстрира чар, докато пресича улицата, но без да има физическо привличане, всеки принц или принцеса може бързо да се превърне в жаба. Привличането е емоция, вибрация, с която едновременно трептят двама души, необясним синхрон и желание за близост. Идеалът за красота не присъства тук: дори една не така идеална усмивка или малко коремче могат да се окажат извънредно привлекателни.

Привличането в своята дълбока същност може да изглежда като мистерия, но науката вече може да го обясни все по-добре. Разбира се, че външния вид е от значение. Но не е единственото, което оказва влияние. Важни са всички сигнали, които се изпращат: глас, смях, аромат, жестове…

Ето така, без да си даваме сметка се оказва, че химията има по-голяма роля в любовните взаимоотношения, отколкото предполагаме. Докато разменяме погледи, умът ни трескаво дава оценка на сигналите, които достигат до нас и в тялото ни кипят поредица от химични реакции, за да кажем едно простичко „да” или „не”.

Така че, важни са качествата, уменията, мимиките, жестовете, говора, отношението, физическото присъствие, а отговора, който всичко това провокира у насрещната страна, се нарича любов или изключва възможността за такава. Така както не можем да накараме ума си да се влюби в някого, само защото харесваме интелекта му, така не е възможно да задържим любовта, ако двете половини не се припокриват на всяко едно ниво, включително физическо.

Съществуват различни истории, включително такива, в които двойките се срещат в деня на бракосъчетанието си и впоследствие успяват да се влюбят. Опитът обаче показва, че една такава връзка издържа много по-трудно предизвикателствата на времето, в сравнение с други, в които избранниците се познават и харесват предварително. За съжаление, отсъствието на физическо привличане е точно толкова пагубно за една връзка, колкото разстоянието, непознаването на другия, споделянето на любовните взаимоотношения от интерес.

Затова в тази малка лудост, която наричаме любов, разумът е на заден план. Необходимо е да се даде повече волност на чувствата, отколкото да се мисли. Достатъчна е само една среща и докато малката лаборатория вътре в нас работи на забързани обороти, затворим ли очи, ще можем категорично да кажем „да” или „не”.