Кой е застрашен от карпално-тунелен синдром

Синдромът на карпалния тунел се причинява от компресия на нерв в района, известен като карпален тунел. Жените са два пъти по-застрашени. Приблизително 5% от женското население и 0,6% от мъжете страдат от този синдром в някакъв момент от живота.

Хората, които имат синдрома на карпалния тунел, описват общи симптоми, включващи главно нощно изтръпване в областта на китките и ръцете, интензивна болка и затруднена подвижност. Оплакванията са причинени от притискане на нерв в проксималната трета на дланта, наречен карпален тунел. С течение на времето, ако не бъдат взети мерки, страдащите съобщават за затруднено движение на засегнатата ръка. Състоянието е често срещано: около 5% от женското население и 0,6% от мъжкото се оплаква от подобна симптоматика. Възрастовият интервал, в който по-често симптомите отвеждат засегнатите при лекар – специалист, е 40-50 години.

Много специалисти са единодушни, че хора, чиято работа е свързана с машини с известна вибрация и които извършват многократно повтарящи се движения, изискващи натиск в областта на пръстите, е по-вероятно в някакъв момент да имат оплаквания, подобни на описаните. Компютърът и движенията, които се упражняват по време на писане, също може да отключат синдрома. В тази връзка, като превантивна мярка може да се носят налакътници, които да осигуряват стягане и неутрално положение на китката.

Трябва да сe отбележи, че има заболявания, които са предразполагащ фактор към симптомите, характерни за синдрома. Такива са хипотиреоидизъм и диабет. Синдромът е често срещано усложнение и при бременност.

При съмнения и оплаквания, сходни с описаните, е важно да бъде потърсена навременна консултация със специалист. По време на прегледа се анализира диапазона на загуба на чувствителност, която обикновено съответства на първи, втори и трети пръст. В резултат на това се правят заключения, дали притискането е локализирано в областта на карпалния тунел или другаде. Понякога е възможно да се установи наличие на притискания на повече от един нерв, локализирани по целия участък между шията и ръката. За окончателно потвърждение на диагнозата се използва електромиография – тест, който е категоричен и обективен.

Лечението може да бъде консервативно или хирургично, в зависимост от степента на засегнатост. В първия случай се използват противовъзпалителни и обезболяващи средства. Препоръчва се покой и минимално натоварване на засегнатата ръка. Физиотерапията също постига забележителни резултати при някои пациенти, особено тогава, когато диагнозата бъде поставена в по-ранен етап.