КООРДИНАЦИЯТА МЕЖДУ МЕДИЦИ И ЛОГОПЕДИ УЛЕСНЯВА РАННОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ДЕЦА С АУТИЗЪМ

За да се избегне късното установяване на болестта и за да се предприемат навременни  мерки за нуждите на засегнатите деца, е важно да се обърне внимание на специфични знаци, които могат да подскажат аутизъм.

Приблизително едно на всеки сто деца има нарушение от аутистичния спектър. В нашата страна няма проучвания на населението или официални преброявания на това неврологично разстройство, което се характеризира с недостатъци в комуникацията, езика и социалното взаимодействие.

Семействата, които отглеждат деца с психични разстройства от аутистичния спектър   често не са добре ориентирани към кого могат да се обърнат за помощ. Болестта често се установява късно, родителите губят време, лутайки се от един специалист към друг. Нерядко липсва информираност или дори отказ от страна на родителите да приемат, че детето има специални потребности, а с правилната намеса, то има по-големи шансове за успешно развитие.

От решаващо значение е да има добра координация между здравните грижи, като тези на лекарите за първичната медицинска помощ и невропедиатрите, за да се гарантира успешно диагностициране от самото начало.

Тази координация също е важна за осигуряването на информираност в училищата, тъй като във всяка класна стая от първи до четвърти клас има средно един или двама, които имат сериозни комуникативни нарушения с неизвестна причина.

За да се постигне тази ранна диагноза, професионалистите от първичната медицинска помощ в здравните центрове трябва да знаят как да разпознават предупредителните знаци и да са особено бдителни при проблеми с комуникацията и други езикови  патологии при децата.

Когато от първите месеци детето демонстрира занижен интерес към обкръжаващите лица, когато не обръща внимание на предметите, които го заобикалят между шест и дванадесет месеца или когато не посочва с пръст (което е едно от ранните комуникативни поведения на децата), е важно да се вземе под внимание вероятността да страда от аутизъм.

Ето кои са основните предупредителни знаци на болестта, за които е важно родители и медицински специалисти да съблюдават:

На комуникативно ниво:
Детето не обръща внимание на лицата на възрастните през първите шест месеца от живота си;
Не проявява внимание към обекти и случки в обкръжението си в периода между шест и дванадесет месеца;
Не насочва вниманието си, когато посочвате с пръст и самото не използва този жест като ранен комуникационен модел;

На ниво възприятия:

Не обръща внимание на околните звуци;
Не реагира на обичайни думи, като „мама" или „татко";
Не прави разлика между познати думи и обекти;

На ниво комуникативни способности:

Плачът не намалява, нито вокализациите се увеличават с времето;
Не се наблюдава нормалното повтаряне на звуци;
Не се свързват определени звуци с предмети;
Детето не знае думи – на около осемнадесет месеца речникът на детето наброява между десет и петнадесет думи.
Детето не използва словосъчетания;

Други фактори:

Наблюдава се загуба или неуспех в досегашните придобити езикови или социални умения;
Детето показва непрекъснато предпочитание да бъде само;
Има трудности при разбирането на изрази на емоции (лице и звуци);
Оказва съпротива към малки и незначителни промени в рутинните навици и занимания;
Демонстрира склонност към повтаряне на определени действия (балансиране, завои, конкретни движения, поздравяване на обекти);
Показва необичайна и интензивна реакция към звуци, миризми, текстури, светлина или цветове.
Няма склонност към имитация на движения и звуци;
Показва незаинтересованост към ролеви игри, характерни за възрастта след една година (хранене на кукли, бутане на колелца и колички и др.).