Как работи методът Монтесори

Как работи методът Монтесори

Мария Монтесори е най-известната  жена без педагогическо образование, основател на педагогически модел, носещ и до днес нейното име.
През първите години от лекарската си практика, младата Монтесори е изправена пред задачата да поеме отговорността за развитието и лечението на деца с ограничени възможности. Подходът, който избира е не толкова медицински, колкото педагогически. Отдадена на работата си, младата лекарка изучава психология и педагогика, които заедно с медицинските познания, формират основите на нова педагогическа методология.
Днес методът Монтесори  има много последователи по целия свят и се прилага в над 20 000 училища в различни страни. Детето и неговите индивидуални потребности са поставени на пиeдестал. В детските градини и училища Монтесори, учителят вече не е най-значещата фигура, той е просто обучен възпитател, а детето е в центъра на обучението.
Детето не е ваза, която  може да бъде напълнена с цветя. Но подходим ли с търпение и нужното количество свобода, в него ще разцъфне пролетта... това отчасти перифразира философията на Монтесори.
Училищата с това име предоставят на възпитаниците си адаптирани материали за игра и обучение, с които провокират вниманието им и по този начин насочват интелектуалния потенциал и енергията им към нещо градивно. Агресията, виковете, високия тон, грубостта, агресивната намеса, ограничаването на свободата, налагането на строг подчинителен режим... всичко това моделът изключва. Вместо това децата са оставени свободно да избират за себе си дейностите, с които желаят да се занимават, по начин, който те намират за интересен и вълнуващ. Те имат на разположение подходяща среда и педагог, чиято цел е да помага на всяко дете да следва своя път на развитие. Не е изненадващо, че най-малките възпитаници на модела (на около  три години), демонстрират изненадващо добра  концентрация и самодисциплина.

Ето и някои от принципите на модела Монтесори, които са напълно приложими и у дома.

Свобода
Това е фундаменталната концепция на педагогиката на Мария Монтесори. В клас  децата са свободни да изберат дейността, с която искат да се занимават, сред няколко предложени. Обикновено всички занимателни игри са на достъпно място. Възпитателят  е в периферията, той не наставлява, не изисква, той помага. Следи за изпълнението на вътрешните правила, които важат за всички, без изключение. Границите на свободата са ясно очертани. Тя е право на избор, а не безконтролност. По време на заниманията всички говорят тихо, а децата имат право да се движат в класната стая.
Същият принцип би могъл да се приложи и у дома. За целта изберете играчки и занимания, които смятате за подходящи за възрастта и развитието на детето ви. Нека всички те са на достъпно място. Очертайте ясно границите на разрешеното и насърчете детето само да избере с какво да се занимава. Не настоявайте да изпълнява съвършено всичко. Покажете правилния начин, без да се натрапвате и без да настоявате.

Самодисциплина
Идеята за свободата се прилага еднакво и по отношение на корекциите. Вместо пасивно да чакат някой да поправи работата  им, децата се обучават сами да идентифицират и коригират грешките си. Според метода на Монтесори не е толкова важно малките умове да получават одобрение или неодобрение за работата си, да чакат оценка "правилно" или "погрешно". По-важно е да се упражняват, за да напредват и да се стремят да подобрят дейността си.
Затова и у дома не изпадайте в паника, ако една или друга игра не се изпълнява идеално и по всички правила. Покажете спокойно начина и не коригирайте всеки път мъника си, ако сбърка. Така всеки следващ път той ще ви чака, за да оправите грешката и идеята на играта ще се измести в друга посока. Целта е да насърчите желанието му да става все по-добър в заниманието. Избягвайте реплики, като "не се прави така", "не е правилно", "така е грешно". Можете да ги замените със "дали няма да се получи по-добре ако...", "дали да не направим така...", " искаш ли да опитаме по друг начин..."

Действие в периферията
Според Мария Монтесори, много по-лесно е да научите на нещо детето, като го насърчите да пожелае да го направи само. Показвайте, а не изисквайте. На практика, ако искате детето да не вика, не му забранявайте, говорете тихо и спокойно у дома и то ще следва модела ви. Вместо да се сърдите, че винаги обувките са разхвърляни, намерете начин да отделите нисък достъпен шкаф, в който винаги след разходка, заедно да ги прибирате, всеки на своето собствено място.
Без значение за каква дейност става дума, това е принцип, който се спазва в училищата и детските градини Монтесори. Напълно приложим е и у дома. Създайте пример и правила, които да бъдат следвани от всички в семейството, без изключения.

Уважение към ритъма на всеки
Независимо дали детето се справя по-бързо или по-бавно, то има нужда от спокойствие, за да се концентрира. Методът на Монтесори подчертава, че трябва да се подхожда с търпение и уважение към  ритъма на всяко дете. Не се допуска поставяне на етикети, като "бързак", "бавен", "отличник" и т.н. Темпото на всяко дете може да варира,  в зависимост от времето на денонощието, конкретната дейност, различните периоди от развитието му, опита и др.
У дома, вашата роля е да създадете благоприятна обстановка и да предразположите детето да се концентрира. Не е необходимо да се бърза. Всъщност, колкото повече ангажира една дейност вниманието на мъника ви, толкова по-благоприятен ефект ще има тя върху развитието му.

Учене чрез преживяване
За да добият реални представи за света, да гледат с интерес, а не със страх непознатите нюанси на пъстротата му, децата трябва да го опознават реално, с петте си сетива. Отново, това изисква използването на специални за целта занимателни игри и пособия. Например, когато детето се учи да брои, много по-вълнуващо би било да вижда и докосва предметите (например цветни камъчета), които изброява. По същия начин  се учат и формите - с конкретни примери - форми, които може да се докоснат и сравнят на живо.
У дома, когато говорите за нещо, разказвате приказка или история, потърсите начин да покажете реално облика й. Ако искате да научите мъника си да обича животните, спасете заедно буболечка. Покажете му колко грижи изискват цветята, за да растат и цъфтят пъстро...

Индивидуална дейност
Понякога игрите са по-забавни в компания или малки групи, но в много случаи те изискват само две ръце и интерес. По този начин те възпитават концентрацията, насочване на вниманието към нещо продуктивно, усъвършенстване на моториката, стимулация на сетивата и умствения потенциал.
Достатъчно е да не прекъсвате вглъбения си мъник, а когато все пак потърси одобрението ви, да намерите как да го окуражите, без да окачествявате работата му. "Ти си ненадминат", "Рисуваш като истински художник", "Този път наистина ме впечатли"...

Според Мария Монтесори и педагогическия й подход, който успешно се прилага и възпитава стотици хиляди малки умове по света, детето е потенциално добро, което може да се разгърне само и единствено, ако към него и индивидуалността  му се подходи с уважение.  Освен че е най-подходящото средство, което да провокира проявата и на най-скритите таланти и възможности, то е и покана към същото - да бъдат уважавани другите.  Каква по-добра подготовка за хармоничен социален живот?...