ХОРМОНАЛНИТЕ ПРОМЕНИ ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ТОВА КАК ГЛАУКОМАТА ЗАСЯГА ЖЕНИТЕ

Българското Глаукомно Дружество(БГД) приканва към повече проучвания, фокусирани върху глаукомата при жените и начина, по който женските хормони оказват влияние върху това заболяване.

Глаукомата включва група от заболявания, които причиняват дегенерация на зрителния нерв. Основен симптом е прогресивната загуба на зрението. При жените болестта може да бъде повлияна от различните хормонални промени, каквито нормално настъпват през живота им (пубертет, бременност, кърмене, менопауза и др.).

Поради тази причина БГД подчертава необходимостта от допълнителни изследвания и проучвания, фокусирани върху специфичното развитие на глаукомата при жените. За целта е необходимо специалисти изследователи, офталмолози и пациенти да работят заедно. Освен това, всеки случай трябва да се разглежда като отделен, тъй като развитието на болестта е тясно свързано с редица здравословни и жизнени фактори във всяка възраст от живота на жената.

Жените с глаукома се изправят пред редица съмнения относно това как да действат в случаи, като бременност, раждане, нужда от контрацепция, менопауза и др. Това е съвсем обяснимо и се дължи на факта, че винаги има известна неяснота за начина, по който подобна промяна ще се отрази на обхвата и развитието на болестта.

Характеристики на глаукомата

Глаукомата се характеризира със загуба на периферното зрение (усещането е сравнимо със гледане през тунел) и понякога също централното, поради прогресивното увреждане, което настъпва в зрителния нерв.

В първите етапи мозъкът компенсира зрителния дефицит, което прави почти невъзможно засегнатите да забележат загубата на зрителна способност. Тази асимптоматична ситуация обяснява защо половината от носителите на болестта не знаят, че  страдат от нея.

Днес няма известен лек за глаукома, но ранното откриване е от ключово значение за забавяне на прогресията на болестта и причинените от нея вреди. Поради тази причина е важно да се подчертае значението на профилактичните офталмологични изследвания поне веднъж годишно, особено след 45-годишна възраст. Въпреки че в никакъв случай пациентът не възстановява загубеното зрение, с ранната диагноза може да се предприемат мерки за контролиране на последствията от болестта по отношение на зрението.

При наличие на генетична обремененост със заболяването се препоръчва да се извършва профилактично наблюдение и изследвания два пъти всяка година.