Диагноза: „Пристрастен”

Диагноза: „Пристрастен”

Пристрастяването е разстройство на психиката, а не доброволен порочен акт. Социални фактори, занижено самочувствие, недобро самоопределяне, са определящи за уязвимостта.

През последните години много публикувани становища определят пристрастяването като здравословен акт, тъй като би могло да повлияе позитивно на депресивни епизоди, стрес, адаптация и възприемане на нови обстоятелства. Затова и все повече хора са готови да оправдаят склонността си към безконтролно пазаруване, хазарт, интернет и компютърни игри, прием на медикаменти и др. От гледна точка на неврологията и психологията обаче пристрастяването към едно или друго нещо си остава разстройство, засягащо поведенческите реакции на група хора, с тенденция за прогресия и последици върху личността и социалното поведение. 

Пристрастяването е вид разстройство, което засяга определени невробиологични процеси, участващи в поведенческите реакции. Никой не би могъл да има контрол над подобен род състояние и не избира сам увлечението си. Засегнатите най-често са хора с по-слаб характер, с проблеми в общуването и самочувствието, хора, посветени на удоволствието. 

Че пристрастяването е патология, свидетелстват научни изследвания. Според тях, то, подобно на други зависимости, като наркотична, алкохолна и др., засяга контрола над поведението и причинява психологически травми у засегнатите. Много психолози не смятат пристрастяването за психично разстройство, но призовават да се вземат мерки за ограничаването му, тъй като все пак са категорични, че състоянието вреди на цялостното психическо и физическо здраве.

Причините, на които пристрастяването може да се дължи, все още не са категорично изяснени. Различни неврологични изследвания търсят отговорите на въпроси, като кои хора са най-често засегнати, има ли връзка състоянието с наличие на други патологии, социална принадлежност, пол или др., но без да са категорични. Често пристрастяването, като разстройство на съзнанието, се свързва с неустойчивост на ценностната система, неадекватно самоопределяне, липса на лична отговорност, които фактори подтикват засегнатите към този хедонистичен акт.

Никой не избира сам да има проблем с пристрастяване към едно или друго нещо. Още по-малко на него може да се гледа като на терапевтичен метод.